Незнанието, което ни проваля /2

"Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не Ми не свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца." (Осия 4/6)

За какво знание ставаше въпрос? Казах ви, че на този свят има много учени хора, много знаещи хора, но въпреки тяхното многознание, точно за тях може да се отнася стихът, който прочетох преди малко. Човек може да има много знания, но да не знае най-важните неща за самия него. Може да е носител на Нобелова награда, но да е невеж за най-важните неща, които касаят живота.

Най-важните неща касаят отношението на всеки човек към Бога и спасението на душата му. Липсата на заинтересованост и знание по тези въпроси е фатално за всеки човек.

Вярващите обикновено с задоволство биха си казали, че за тях този проблем не важи. Но ще ви припомня, какво казва Бог: "Народа Ми загина от липса на знание". Не светските хора, не отявлените атеисти, а неговите хора, християните, вярващите. Така че тук става въпрос за знание, което касае духовните неща.

Казах ви, че за да водим един успешен християнски живот, ние трябва да имаме един минимум знания. Видяхме, че за всяко нещо, което предприемаме в живота си, ние трябва да имаме един минимум знания, без който не бихме могли да извършим, каквото и да е.

Дадох ви пример с купуването на нов телевизор. Ако не знаеш как да го включиш към антената или да го настроиш, този телевизор ще бъде само една красива вещ, но неизползваема. Много хора са разбрали истината, че няма трудни неща, всичко е лесно стига да го знаеш как се прави. Повечето хора биха усвоили всеки майсторлък, стига да имаха знанията, които стоят зад този майсторлък.

Казах ви, че един ден Бог няма да ни пита, колко сме били способни да си уредим живота и какво сме постигнали в този живот. Той ще ни попита, какво сме направили за Неговото царство. Така че, става въпрос за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЕДИН ХРИСТИЯНИН.

Видяхме, че знанието това е информацията, която ние сме усвоили. А според учените информацията определя мирогледа на човека. А относно мирогледа Господ Исус казва, че ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено т.е., ако мирогледа ти не е правилен, целия ти живот ще бъде провален. Учените казват също, че степента и бързината на развитие на човечеството, зависи на първо място от информацията, от знанията, които повече хора успяват да усвоят. Ако попитате един истински бизнесмен, от какво се нуждае. Той ще ви каже, че се нуждае от информация, къде да вложи пари, какъв бизнес да започне, как да го реализира. Ако човек знае, какво да направи, може за кратко време да стане милионер.

Защо ви казах всичко това? Защото всичко започва със един минимум знания, които трябва да имаме. Една сентенция казва: "Ние можем толкова, колкото знаем" и "Да знаеш значи да можеш".

Стигнахме до въпросът: Какво един християнин трябваше да знае на първо място?

Как да подреди нещата в живота си по важност? Това е да постави правилно приоритетите в живота си.

Това на което и аз и вие сме били учени е:

1. Бог

2. Семейство – съпруг, съпруга, деца, родители, ако човека е несемеен: баща, майка, братя, сестри

3. Светска работа – изкарването на средства за семейството

4. Църквата, служението ???

Какво означаваше обаче да поставим Бог на първо място? Видяхме, че да поставим Бог на първо място това е познаването на Бога и истинското общение с Него. Видяхме, че изпълнение на Словото, изпълнението на това, което Исус иска от нас, показва до колко Го познаваме наистина и до колко наистина имаме взаимоотношения с Него. Видяхме от Словото, че доказателството за това, че познаваме Бога е до колко пазим заповедите му.

Видяхме какво Исус иска да вършим на първо място. Исус казва: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда;..."

Какво означаваше да търсим първо Неговото царство? Това означава да търсим интересите на Божието царство, да работим за Божието дело. А това на практика са интересите на местната църква, където ходиш. Божието дело на практика е местната църква за теб. Там на първо място е Божието царство, там е Божието дело за всеки християнин.

Какво означаваше да търсиш първо Неговата правда? Правдата е свързана с праведен живот, с нашето освещение. А това означава да търсим святост, да работим за своето освещение. Писано е: "Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа." (Евреи 12/14)

Или изпълнението на тази заповед на Господ Исус Христос – "първо търсете Неговото царство и Неговата правда" – означава да поставиш Бог на първо място в живота си.

Как на практика ще се види, че сме поставили Бог на първо място, ако не сме поставили Божието царство преди нашите интереси? Казах ви, че на практика повечето вярващи, които казват, че за тях на първо място е Бог, а семейството им е на второ място, фактически са поставили себе си и семейството си на първо място? Ужким Бог е на първо място, но всичко се върти около това те и семейството им да са наред, а църквата и Божието дело остават някъде назад. Казах ви, че ако това подреждане на приоритетите е правилно, как тогава да тълкуваме думите на Исус в Лука 18/29,30: "Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или деца, заради Божието царство, който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот." Естествено оставянето на жена, деца, родители, къща не е заради бизнес или някаква друга причина, а е "заради Божието царство". В Марка се казва "заради благовестието".

І. Или първото от най-важните неща е, че да поставиш Бог на първо място в живота си, означава да поставиш интересите на Божието дело, на църквата преди своите интереси и тези на семейството ти.

Правилният ред на поставяне на приоритетите е: Бог и Божието дело на първо място, след това семейството и на трето място светската работа. На четвърто място вече не е църквата и служението, а родителите. Някой може да каже как може да поставя родителите си след работата ми. Ето тука е правилно да приложим логиката, че ако зарежеш работата си заради родителите си и от това страда собственото ти семейство – твоите приоритети не са правилни.

Каква беше практичната страна, на това което ви поучавам до сега? Това означава, че всичко в живота ни трябва да бъде подчинено на интересите на Божието царство. Църквата и служението ти не са на четвърто място. Търсенето на Б. правда означава, че без свят живот ти не можеш да служиш ефективно на Бога. Това означава ти да не се безпокоиш за живота си, за семейството си, за работата си, понеже "доста е на деня злото, което му се намери".

Изводът беше, че когато поставиш Бог на първо място, проблемите изведнъж почват да отпадат? Ти се вълнуваш за Божието дело, за църквата, а за твоите неща Бог се грижи, защото е писано, че "той се грижи за нас". Или да поставиш Бог на първо място в живота си, благославя първо теб.

Но нека да видим кое е второто от най-важните неща, които трябва да знае един вярващ.

ІІ. Второто от най-важно нещо е, че времето да служим на Бога и времето да живеем свят живот е сега, а не някъде в бъдещето.

Това повдига въпросът: Кой е най-важния момент в живота на човек? Повечето вярващи биха казали, че това е момента на тяхното новорождение, когато са се покаяли и са приели Исус за техен Спасител и Господ. Да, това наистина е най-важният момент, преломният момент в живота на всеки човек, но има един проблем. И той е, че този най-важен момент е някъде в миналото. Въпросът е, че много хора са преживяли новорождение, а сега са се отделили от Бога и вярата и са загубили новорождението, т.е. спасението си. По тази причина съм казвал не веднъж, че най-важния момент в живота на човека е всеки момент от настоящето. Както десетки пъти съм казвал – това, което беше преди малко, това време изтече безвъзвратно. Не можем да го върнем. Бъдещето също не е в наша власт. Остава настоящето. Остават минутите, с които разполагаме всеки момент от настоящето. За това в Словото се казва: "Ето сега е благоприятно време, ето сега е спасителен ден". (II Коринтяни 6/2)

Изниква един много важен въпрос във връзка с това. И той е: Как бихте се държали, как бихте живели, как бихте си използвали времето, т.е. тези безценни минути от настоящето, ако наистина вярвахте, че те са най-важните за вас?

Казвам ви, че тези безценни минути, от всяко наше настояще, са най-важното време за нас. Ако го осъзнавате, как бихте използвали тези безценни минути? Какво бихте правили? Ще ви кажа. Правилното би било да използваме всяко възможно време да четем Библията, да се молим, да ходим на църква, да общуваме с вярващи, да благовестваме и да служим на Бога по всеки възможен начин. Това не означава разбира се да зарежем семейството си светските си задължения. Това, което искам да кажа е, че всеки вярващ трябва да осъзнае, колко е важно да изкупваме благовремието, т.е. да използваме всеки възможен момент за изграждане на Божието царство и Неговата правда. Когато Исус казва да "събираме съкровища на небето” и „да не работим за храната, която се разваля, а храната, която трае за вечен живот", той има в предвид точно това – да използваме колкото може повече време да работим за Бога. Пропиляването на предоставеното ни време е един от големите ни грехове, за който Бог ще държи сметка на всеки човек. Това време, което ни е предоставено на тази земя е безценно, не само, защото чрез него ние определяме своята участ във вечността, но и защото то ни е предоставено да служим на Бога, а не да си живеем живота. Но истината е, че повечето вярващи не могат да оползотворят истински предоставеното им време, защото не са духовни. Или стигаме до следващото най-важно нещо.

ІІІ. Третото най-важно нещо в живота на един вярващ е, че истинско служение и освещение може да гради само един истински духовен човек.

Както знаете на този свят има само три вида хора, според духовното им състояние:

1. Естествени – това са всички невярващи. За тях ап. Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." I Коринтяни 2/14

2. Плътски

3. Духовни

Плътските и духовните са вярващи.

Ап. Павел казва на римляните: "тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога." Рим.8/8

Защо? "Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;" (Римляни 8/5-7)

Веднага искам да кажа, че ако някой е станал духовен, това не означава, че е постигнал целта. Целта е много по-висока. Много важно е обаче да разберем дали сме плътски или духовни.

ІV. Или четвъртото от най-важните неща, които трябва да знае един вярващ е: Какво е неговото духовно състояние – дали е плътски или е духовен?

Така, че изниква въпросът: Как да разберем от кои сме? Въпросът: Какво е моето духовно състояние е много важен за всеки вярващ? Знаете ли колко много вярващи се заблуждават, че са наред с Бога, докато в действителност са плътски? А тия, които са плътски не могат да угодят на Бога. Ако някой се чуди, защо се проваля в опитите си да угоди на Бога, защо не може да се справи с греха в живота си, отговора е в Римляни 8/8: "тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога."

Много вярващи, по причина на това, че са проваляли много пъти в опитите си да угодят на Бога, са приели грехове в живота си, като нещо нормално и дори някои си въобразяват, че Бог някак си ще ги приеме и ще ги спаси въпреки греховете им. За тяхно неутешение ще кажа, че нямат никакъв шанс, защото нищо нечисто няма да влезе в небето.

Но да се върнем на въпросът: Как да разберем дали сме плътски или духовни?

Отговорът е в стиховете, който прочетох преди малко: "Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир".

Кажи ми за какво копнееш, за какво мечтаеш и аз ще ти кажа веднага дали си плътски или си духовен?

За какво копнее един невярващ?......

За какво копнее един плътски вярващ?.....

За какво копнее един духовен вярващ? Как да угоди на Бога, как да служи на Бога, как да живее свят живот?

За тези неща съм проповядвал многократно, но те са толкова важни, че постоянно трябва да си поставяме самодиагноза за това, какво е духовното ни състояние. Къде се намираме в групата на плътските вярващи или в групата на духовните? За лекарите най-важното нещо е поставянето на точна, правилна диагноза. Ако диагнозата е правилна, може да се назначи адекватно лечение, ако диагнозата е погрешна може лечението да е дори фатално за здравето на пациента.

V. Следващото от най-важните неща, които трябва да знае един вярващ е: Можем ли да изпълним това което Бог иска от нас?

Бог иска ли от нас нещо, което ние не можем да изпълним? За това също съм поучавал многократно, но истината е, че на много вярващи им се иска някак много неща в Словото да са писани просто ей така. Просто да се стремим към тях, но те да са непостижима цел. И скрития мотив е, за да могат да се оправдаят.

Преди години дори съм чувал пастор да проповядва, че заповедите в проповедта на планината са писани ей така ние да се стремим към тяхното изпълнение, но виждаш ли ние никога няма да можем да постигнем тези неща, този свят живот. За мене това е една от най-големите лъжи на дявола. Всички, които са повярвали на тази лъжа са обречени да живеят един плътски живот и никога няма да могат да угодят на Бога. Докато духовните могат да угодят на Бога и да живеят свят живот.

Спомняте ли си за съгледвачите на Обетованата земя? Как представиха земята пред израилтяните?... Заради тях цялото това поколение измря в пустинята и не влязоха в Божието обещание. Така, че много е важно как пасторите и свещениците представят Божието Слово пред вярващите.

Това, което ви проповядвам скъпи бр. и с. е много важно. Може уж да го знаете, но искам да ви кажа, че ако не станем духовни шанса да се спасим е на практика нулев.

Изводът е, че Бог не иска от нас нещо невъзможно. Всички заповеди и изисквания към нас, са изпълними от нас.

Да вярваме, че можем да изпълним всичко, което Бог иска от нас е ключа за едно истинско служение и освещение.

Знаете ли, че повечето християни по лицето на земята не вярват, че могат де изпълнят Божиите изисквания? Представяте ли си вярващи, които не вярват, че могат да угодят на Бога? Те са обречени на провал. Всеки техен опит да угодят на Бога ще бъде провал, защото не вярват. Какви вярващи са тогава? Вярващи, които не вярват в най-важното нещо относно Божиите изисквания. Защо тогава ходим на църква, четем Библията, ако не можем да угодим на Бога? Напротив можем да угодим на Бога. Можем да живеем свят живот.

Амин.